Отминалите събития в пловдивското село Катуница, репортажите за тях от Миролюба Бенатова и последвалата помия, изсипала се върху личността и професията й, ме провокираха да се замисля за човешката искреност и честност.Та нали Бенатова беше искрена и честна при отразяване на събитията, а получи толкова омраза в замяна.
Кого наричаме искрен и честен?
Искреността е спонтанно изказване на истината за онова, което мислим и чувстваме в момента. Искреният човек се държи естествено, защото е естествено да не прикрива същността си. Такъв човек също наричаме прям, защото не използва уклончиви фрази и е готов да каже на другите онова, което мисли за тях.
Да постъпваш така постоянно, да не се отклоняваш от този път дори когато това е против интересите ти, означава човек да бъде честен. Честността е ориентирана винаги към честта и съвестта. Честността е негласен договор за искреност в думите, постъпките и действията и тяхното решително постигане.
Тъй като човек е свободен и ако се опита да се откаже от тази свобода и да представи нещата по начин, несъответстваш на своите вътрешни убеждения ще има „нечиста съвест”.
Миролюба Бенатова е и винаги е била честна, искрена и съвестна при „употребата” на свободата си. А това се нарича достойнство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар